наговорване
[nɐɡoˈvɔrvɐnɛ]
- Ударение
- нагово̀рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-го-вор-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наговорвания
Как се пише наговорване
Грешни изписвания: наговарване, нъговорване, нагуворване, наговурване, наговорвъне
Коренната гласна е 'о' (говор), която се запазва и при образуването на отглаголното съществително.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говоръ
От глагола 'наговорвам', с корен 'говор'. Представката 'на-' внася значение за натрупване или насоченост на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тайно наговорване
- наговорване на лента
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
