наговоря
[nɐgoˈvɔrʲɐ]
наговоря значение:
Какво е наговоря? Кажа, изрека много неща (често неприятни, обидни или лъжливи) на някого.
1. (пряко) Кажа, изрека много неща (често неприятни, обидни или лъжливи) на някого.
2. (фолклор/суеверие) Изрека заклинания над нещо (обикновено вода или предмет) с магическа цел; бая.
3. (техника) Запиша говор (върху носител) чрез изричане.
- Ударение
- нагово̀ря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-го-во-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- наговоря се
- Видова двойка
- наговарям
Примери за използване на наговоря
(пряко)
- Ядосах се и му наговорих куп глупости.
- Какви ли не лъжи наговори по мой адрес.
(фолклор/суеверие)
- Старата жена наговори водата и я даде на болното дете.
(техника)
- Трябва да наговоря съобщението на телефонния секретар.
Синоними на наговоря
Антоними на наговоря
Как се пише наговоря
Грешни изписвания: наговора, наговаря, нъговоря, нагуворя, наговуря
В 1 л. ед.ч. окончанието е -я. Формата 'наговаря' е 3 л. ед.ч. на несвършения вид (той наговаря), докато 'наговоря' е 1 л. ед.ч. на свършения вид.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говор
Префикс 'на-' + корен 'говор' (реч, думи). Сродни думи в други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наговоря глупости
- наговоря лъжи
- наговоря вода
Фразеологизми:
- наговоря се
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
