Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нагърбяне

[nɐˈgɤrbjɐnɛ]

нагърбяне значение:

Какво е нагърбяне? Поставяне на тежък товар върху гърба.

1. (пряко) Поставяне на тежък товар върху гърба.
2. (преносно) Поемане на отговорност, задължение или тежка задача.
Ударение
нагъ̀рбяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-гър-бя-не
Род
среден
Мн. число
нагърбяния
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нагърбяне

(пряко)
  • Нагърбянето на раницата му причини болка в кръста.
  • Започнаха нагърбяне на чувалите с брашно.
(преносно)
  • Нагърбянето с организацията на сватбата беше грешка.
  • Тя се уплаши от нагърбянето с толкова много кредити.

Как се пише нагърбяне

Грешни изписвания: нагърбване, нагръбване, нъгърбяне, нагарбяне
Образува се от 'нагърбям' (II спрежение), следователно завършва на -яне, а не на -ване (което би било от нагърбвам, но по-честата форма е нагърбям/нагърбя).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:гръб
Произлиза от съществителното 'гръб'. Представката 'на-' индикира полагане върху, а наставката за глагол превръща корена в действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доброволно нагърбяне
  • нагърбяне със задача

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.