надприказване
[nɐtpriˈkazvɐnɛ]
надприказване значение:
Какво е надприказване? Действие, при което един човек се стреми да говори повече, по-бързо или по-високо от друг, за да доминира в разговора или да го заглуши.
1. (пряко) Действие, при което един човек се стреми да говори повече, по-бързо или по-високо от друг, за да доминира в разговора или да го заглуши.
- Ударение
- надприка̀зване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- над-при-каз-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- надприказвания
Примери за използване на надприказване
(пряко)
- Целият дебат се превърна в безсмислено надприказване, без никой да се изслушва.
- Това не беше диалог, а състезание по надприказване.
Синоними на надприказване
Антоними на надприказване
Как се пише надприказване
Грешни изписвания: натприказване, надпреказване, нъдприказване, надпрйказване, надприкъзване, надприказвъне
Представката е над- (не се обеззвучава писмено, въпреки изговора). Коренът се пише с и (приказвам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:приказвам
Образувано от глагола 'надприказвам' (говоря повече или по-силно от някого) чрез префикс 'над-' и наставка '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- състезание по надприказване
- политическо надприказване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
