Dumite-BG – онлайн речник за българския език

надупча

[nɐˈdupt͡ʃɐ]

надупча значение:

Какво е надупча? Правя много дупки в нещо; продупчвам на много места.

1. (пряко) Правя много дупки в нещо; продупчвам на много места.
Ударение
наду̀пча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-дуп-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
надупчвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надупча

(пряко)
  • Трябва да надупча листа, за да го сложа в папката.
  • Дървоядите са надупчили стария скрин.

Синоними на надупча

Антоними на надупча

Как се пише надупча

Грешни изписвания: надупчя, нъдупча, надопча

Глагол от II спрежение. След шушкави съгласни (ч, ж, ш) се пише , а не -я.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дупка
Представка 'на-' (натрупване на действие) + съществителното 'дупка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • надупча с игла
  • надупча билет

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.