наемник
[nɐˈɛmnik]
наемник значение:
Какво е наемник? Войник, който служи в чужда армия не по задължение или патриотизъм, а срещу заплащане.
1. (военно дело) Войник, който служи в чужда армия не по задължение или патриотизъм, а срещу заплащане.
2. (преносно/пейоративно) Човек, който върши всичко (дори непочтени неща) само за пари.
3. (остаряло) Работник, нает на работа срещу заплащане (ратаи, слуги).
- Ударение
- наѐмник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ем-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наемници
Примери за използване на наемник
(военно дело)
- Армията му се състоеше предимно от чуждестранни наемници.
- Наемниците често сменяха страната, за която се бият, според заплащането.
(преносно/пейоративно)
- Той е просто политически наемник без собствени убеждения.
(остаряло)
- Богатият чифликчия имаше десетки наемници на нивата.
Антоними на наемник
Как се пише наемник
Грешни изписвания: наймник, нъемник, наемнйк
Коренът е наем, затова се пише с е, а не с й.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наем
Произлиза от съществителното 'наем' и глагола 'наемам'. Наставката '-ник' индикира лице, свързано с действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чуждестранен наемник
- платен наемник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
