наемнически
[naˈɛmnit͡ʃɛski]
наемнически значение:
Какво е наемнически? Който се отнася до наемник – войник, който служи срещу заплащане, често в чужда армия, без идеална кауза.
1. (военно дело) Който се отнася до наемник – войник, който служи срещу заплащане, често в чужда армия, без идеална кауза.
2. (преносно) Който се ръководи единствено от материална изгода; продажен.
- Ударение
- наѐмнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-ем-ни-че-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наемнически
Примери за използване на наемнически
(военно дело)
- Наемническата армия беше по-добре обучена, но липсваше морал.
(преносно)
- Той прояви чисто наемнически манталитет в преговорите.
Синоними на наемнически
Антоними на наемнически
Как се пише наемнически
Грешни изписвания: наемничеки, наемнички, нъемнически, наемнйчески, наемническй
Думата се пише с и в суфикса (-ически), произлизайки от наемник. Не се пише двойно 'н', тъй като наставката не започва с 'н'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наимъ
Произлиза от съществителното 'наемник', което е производно на корена 'наем' (вземане срещу заплащане). Наставката '-ески' е добавена към основата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наемническа войска
- наемнически труд
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
