наживяване
[nɐʒiˈvjavanɛ]
наживяване значение:
Какво е наживяване? Процесът на насищане с живот и преживявания; достигане на състояние, в което човек чувства, че е преживял достатъчно (положително или отрицателно).
1. (пряко) Процесът на насищане с живот и преживявания; достигане на състояние, в което човек чувства, че е преживял достатъчно (положително или отрицателно).
- Ударение
- наживя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-жи-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на наживяване
(пряко)
- След години пътувания настъпи едно спокойно наживяване и желание за уседналост.
- Наживяването в големия град се случи бързо и той потърси спокойствието на село.
Как се пише наживяване
Грешни изписвания: наживеване, нъживяване, нажйвяване, наживявъне
Думата съдържа променливо я, което се запазва, когато е под ударение и след него няма мека сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жити
От глагола 'наживея се' (имперфективна форма: наживявам се). Корен 'жив'. Представката 'на-' индикира насищане, пълно задоволяване на потребност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
