назидаване
[nɐziˈdavɐnɛ]
назидаване значение:
Какво е назидаване? Действието по поучаване, наставляване или даване на морален урок на някого, често с оттенък на строгост или досадност.
1. (книжовно) Действието по поучаване, наставляване или даване на морален урок на някого, често с оттенък на строгост или досадност.
2. (строителство (остаряло)) Надстрояване, издигане на строеж.
- Ударение
- назида́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-зи-да-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- назидавания
- Преходност
- преходен
Примери за използване на назидаване
(книжовно)
- Постоянното назидаване от страна на родителите дразнеше тийнейджъра.
- Тонът му беше изпълнен с назидаване и високомерие.
(строителство (остаряло))
- Назидаването на кулата продължи с още два метра.
Синоними на назидаване
Антоними на назидаване
Как се пише назидаване
Грешни изписвания: назадаване, нъзидаване, назйдаване, назидъване, назидавъне
Пише се с 'и' в корена (от зид).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зидати
От старобългарското 'назидати' (настроя, изградя), което в църковнославянската традиция придобива метафорично значение на 'духовно изграждане', 'поучение'. Коренът е свързан с 'зид' (стена).
Употреба
Чести словосъчетания:
- строго назидаване
- нравствено назидаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
