Dumite-BG – онлайн речник за българския език

назидание

[nɐziˈdaniɛ]

назидание значение:

Какво е назидание? Поучение, наставление с морален характер, целящо да възпита или коригира поведението.

1. (книжовно) Поучение, наставление с морален характер, целящо да възпита или коригира поведението.
2. (пряко) Забележка, мъмрене или наказание, което служи за пример на другите.
Ударение
назида̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-зи-да-ни-е
Род
среден
Мн. число
назидания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на назидание

(книжовно)
  • Говореше с тон на назидание, което дразнеше събеседниците му.
  • Баснята завършва с кратко назидание за читателите.
(пряко)
  • Наказаха го за назидание на целия клас.

Как се пише назидание

Грешни изписвания: назиданиа, нъзидание, назйдание, назидъние, назиданйе
Думата се пише със з (от корена зидам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:назиданиѥ
Калка от гръцкото 'oikodome', означаващо буквално 'съграждане', а в преносен смисъл 'духовно изграждане', 'поучение'. Произлиза от старобългарския глагол 'зидати' (строя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • за назидание
  • четем назидание
  • нравствено назидание

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.