назирей
[nɐziˈrɛj]
назирей значение:
Какво е назирей? В Стария завет – човек, който е дал временен или пожизнен обет за пълно посвещение на Бога. Задълженията включват въздържане от вино и гроздови продукти, нестригане на косата и избягване на досег с мъртъвци.
1. (библейски/религия) В Стария завет – човек, който е дал временен или пожизнен обет за пълно посвещение на Бога. Задълженията включват въздържане от вино и гроздови продукти, нестригане на косата и избягване на досег с мъртъвци.
- Ударение
- назирѐй
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-зи-рей
- Род
- мъжки
- Мн. число
- назиреи
Примери за използване на назирей
(библейски/религия)
- Самсон е най-известният библейски назирей, чиято сила се криела в косата му.
- Законът за назирея е описан подробно в книгата Числа.
Как се пише назирей
Грешни изписвания: назарей, нъзирей, назйрей
Пише се с и във втората сричка (от иврит nazir), за разлика от назарей (от Назарет).
Етимология
Произход:Еврейски (Иврит)
Оригинална дума:nazir
От иврит 'nazir', означаващо 'отделен', 'посветен', 'коронован'. Думата описва човек, дал специален обет пред Бога.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обет на назирей
- Божи назирей
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
