наизуст
[nɐiˈzust]
наизуст значение:
Какво е наизуст? Запаметяване на текст или информация дума по дума; по памет.
1. (обучение) Запаметяване на текст или информация дума по дума; по памет.
2. (преносно) Говорене или действие без проверка на фактите, механично или без разбиране.
- Ударение
- наизу̀ст
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-и-зуст
Примери за използване на наизуст
(обучение)
- Ученикът научи стихотворението наизуст.
- Знаех адреса му наизуст.
(преносно)
- Не говори наизуст, провери данните.
- Действаш наизуст и ще сбъркаш.
Синоними на наизуст
Антоними на наизуст
Как се пише наизуст
Грешни изписвания: на изуст, нъизуст, найзуст, наизост
Наречието наизуст се пише винаги слято. Разделното писане 'на изуст' е грешно.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из уст
Срастване на предлог и старобългарската форма 'из уст' (от устата), означаващо първоначално 'да се говори без гледане на текст'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- уча наизуст
- знам наизуст
- говоря наизуст
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
