Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наименуван

[nɐimɛˈnuvɐn]

наименуван значение:

Какво е наименуван? Който е получил име или название; кръстен.

1. (пряко) Който е получил име или название; кръстен.
Ударение
наимену̀ван
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
на-и-ме-ну-ван
Род
мъжки
Мн. число
наименувани
Вид
свършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наименуван

(пряко)
  • Този връх е наименуван на известния революционер.
  • Обектът беше официално наименуван вчера.

Синоними на наименуван

Антоними на наименуван

Как се пише наименуван

Грешни изписвания: наименован, нъименуван, найменуван, наименувън
Пише се с у (наименуван), тъй като произлиза от глагола наименувам (с наставка -увам), а не '-овам'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:име
Минало страдателно причастие от глагола 'наименувам'. Коренът е 'име' с представка 'на-' и глаголен суфикс '-увам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • официално наименуван
  • наименуван на

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.