Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наказание

[nɐkɐˈzaniɛ]

наказание значение:

Какво е наказание? Мярка за въздействие, която се налага на лице, извършило простъпка, престъпление или нарушение на правилата.

1. (право/педагогика) Мярка за въздействие, която се налага на лице, извършило простъпка, престъпление или нарушение на правилата.
2. (преносно) Голямо страдание, мъка, беда или нещо много неприятно.
Ударение
наказа'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ка-за-ни-е
Род
среден
Мн. число
наказания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наказание

(право/педагогика)
  • Съдът определи наказание от три години лишаване от свобода.
  • Учителят наложи наказание на ученика за непристойно поведение.
(преносно)
  • Работата с този стар компютър е истинско наказание.
  • Това дете е наказание за родителите си.

Антоними на наказание

Как се пише наказание

Грешни изписвания: накъзание, нъказание, наказъние, наказанйе
Пише се с двойно 'н' само в мн.ч. при членуване (наказанията), но в основна форма и мн.ч. нечленувано е с едно 'н'. Коренът е 'каз-' (каж-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наказание
От старобългарското 'наказание', което първоначално е означавало 'поучение, наставление', а по-късно придобива значението на 'възмездие за вина'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тежко наказание
  • налагам наказание
  • изтърпявам наказание
  • смъртно наказание
Фразеологизми:
  • Божие наказание

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.