наказателен
[nɐkɐˈzatɛlɛn]
наказателен значение:
Какво е наказателен? Който се отнася до налагането на наказание или до правните норми за престъпленията.
1. (право) Който се отнася до налагането на наказание или до правните норми за престъпленията.
2. (спорт) Който се присъжда като санкция за нарушение на правилата в играта.
- Ударение
- наказа́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-ка-за-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наказателни
Примери за използване на наказателен
(право)
- Адвокатът специализира в областта на наказателното право.
(спорт)
- Съдията отсъди наказателен удар за фаул в полето.
Синоними на наказателен
Антоними на наказателен
Как се пише наказателен
Грешни изписвания: наказателян, нъказателен, накъзателен, наказътелен
В окончанието за мъжки род се пише -ен, а не -ян.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наказание
Производно от съществителното 'наказание' със суфикс '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наказателен кодекс
- наказателен удар
- наказателен процес
- наказателен отряд
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
