накърнение
[nɐkɐrˈnɛniɛ]
- Ударение
- накърнѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-кър-не-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- накърнения
Как се пише накърнение
Грешни изписвания: накърняване, накарнение, нъкърнение, накърненйе
Думата се пише с двойно н само ако наставката започва с 'н' (което тук не е случаят, но имаме корен 'кърн' + наставка). Правилната форма е с едно 'н' пред 'е'-то на корена, но тук имаме суфикс -ение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:накърня
Отглаголно съществително от 'накърня'. Коренът е свързан със старобългарското 'кърнъ' (отрязан, счупен, с недостатък).
Употреба
Чести словосъчетания:
- накърнение на интереси
- накърнение на достойнството
- телесно накърнение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
