наложник
[naˈlɔʒnik]
наложник значение:
Какво е наложник? Мъж, който живее с жена или мъж (обикновено с по-висок социален статус) на съпружески начала без брак; фаворит, любовник.
1. (историческо/остаряло) Мъж, който живее с жена или мъж (обикновено с по-висок социален статус) на съпружески начала без брак; фаворит, любовник.
- Ударение
- нало̀жник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-лож-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наложници
Примери за използване на наложник
(историческо/остаряло)
- В двора на императрицата имаше слухове за новия ѝ млад наложник.
- Историческите хроники рядко споменават наложниците на владетелките.
Антоними на наложник
Как се пише наложник
Грешни изписвания: наложеник, нъложник, налужник, наложнйк
Пише се с о в корена (от ложе).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ложе
Калка или директно производно от 'на ложе' (в леглото). Съществително, обозначаващо някой, който споделя леглото (незаконно). Мъжка форма на 'наложница'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
