наложница
[nɐˈlɔʒnit͡sɐ]
- Ударение
- нало̀жница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-лож-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- наложници
Как се пише наложница
Грешни изписвания: наложнитса, нъложница, налужница, наложнйца
Коренът съдържа звука ж (от ложе), а наставката е -ница.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наложити
Произлиза от старобългарския корен, свързан с ложе (легло). Буквално 'жена, която споделя ложето' без официален брак. Сродна с руската наложница.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
