Dumite-BG – онлайн речник за българския език

намек

['namɛk]

намек значение:

Какво е намек? Дума, израз или действие, с които се подсеща някого за нещо, без то да се назовава пряко и открито.

1. (общо) Дума, израз или действие, с които се подсеща някого за нещо, без то да се назовава пряко и открито.
Ударение
на̀мек
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-мек
Род
мъжки
Мн. число
намеци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на намек

(общо)
  • Тя направи тънък намек за предстоящото си повишение.
  • Разбрах намека ти, но не съм съгласен.

Антоними на намек

Как се пише намек

Грешни изписвания: намег, нъмек
При проверка на звучността на крайната съгласна к се използва формата за мн.ч. – намеци или членуваната форма намекът, където звукът се чува ясно.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:намеквам
Произлиза от глагола 'намеквам'. Коренът вероятно е свързан с идеята за меко, непряко изразяване ('мек') или е производен от стари славянски форми за даване на знак.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тънък намек
  • дебел намек
  • прозрачен намек
  • намек за заплаха
Фразеологизми:
  • разбирам от намек

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.