наместнически
[nɐˈmɛstnit͡ʃɛski]
наместнически значение:
Какво е наместнически? Който се отнася до наместник (лице, заместващо владетел или висш духовник) или до неговата длъжност и власт.
1. (администрация/църква) Който се отнася до наместник (лице, заместващо владетел или висш духовник) или до неговата длъжност и власт.
- Ударение
- намѐстнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-мест-ни-че-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наместнически
Примери за използване на наместнически
(администрация/църква)
- Той зае овакантения наместнически пост.
- Наместническото управление продължи две години.
Синоними на наместнически
Как се пише наместнически
Грешни изписвания: намесчестки, намесници, наместнички, нъместнически, наместнйчески, наместническй
В средата на думата се запазва групата от съгласни -стн-, тъй като произлиза от корена место (наместник). Пише се с щ само при съществителното наместничество, но прилагателното запазва ч пред -ески.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:намѣстьникъ
Производно от съществителното 'наместник', което е калка на гръцкото 'topoteretes' или латинското 'locum tenens' (държащ мястото). Образувано с наставката -ески.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наместнически съвет
- наместнически права
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
