намета
[nɐmɛˈta]
намета значение:
Какво е намета? Измитам определено количество боклук или събирам нещо чрез метене.
1. (битово) Измитам определено количество боклук или събирам нещо чрез метене.
2. (битово) Свършвам с метенето; помета известно време.
- Ударение
- намета̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-ме-та
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- насмитам
Примери за използване на намета
(битово)
- Наметох цяла купчина листа пред портата.
(битово)
- Намета ли стаята, ще изляза.
Антоними на намета
Как се пише намета
Грешни изписвания: намита, нъмета
Коренът е 'мет' (от мета).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мета
Префиксално образувание: на- (натрупване) + мета.
Употреба
Чести словосъчетания:
- намета боклука
- намета двора
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
