намечтаване
[namɛtʃˈtavanɛ]
- Ударение
- намечта̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-меч-та-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- намечтавания
Как се пише намечтаване
Грешни изписвания: намечтане, нъмечтаване, намечтъване, намечтавъне
Пише се с 'а' в наставката (-аване), тъй като произлиза от глагол на -авам (намечтавам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мечта
Произлиза от възвратния глагол 'намечтая се' (да си помечтая до насита). Коренът 'мечта' е с неясна, вероятно славянска етимология, свързана с мисъл и блян.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
