намигна
[nɐˈmiɡnɐ]
намигна значение:
Какво е намигна? Затварям и отварям бързо едното си око като знак към някого.
1. (пряко) Затварям и отварям бързо едното си око като знак към някого.
2. (преносно) Давам знак, намеквам за нещо или проявявам благосклонност (често се използва за съдбата/късмета).
- Ударение
- намѝгна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-миг-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- намигвам
Примери за използване на намигна
(пряко)
- Той ми намигна conspiratively, за да не издам тайната.
- Тя закачливо намигна на момчето.
(преносно)
- Късметът най-после му намигна.
- Авторът намигна на читателите с тази препратка.
Синоними на намигна
Как се пише намигна
Грешни изписвания: намигнъ, нъмигна, намйгна
Глагол от свършен вид. В 1 л. ед.ч. окончанието е -а (аз намигна), а в 3 л. ед.ч. е -е (той намигне).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мигнѫти
Произлиза от праславянския корен *mig- (мигам), свързан с бързо движение на клепачите. Представката 'на-' добавя значение за еднократност или насоченост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- намигна с око
- намигна съучастнически
- съдбата ми намигна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
