намордник
[naˈmɔrdnik]
намордник значение:
Какво е намордник? Специално приспособление от кожа, метална тел или пластмаса, което се поставя на муцуната на куче или друго животно, за да не хапе.
1. (кинология) Специално приспособление от кожа, метална тел или пластмаса, което се поставя на муцуната на куче или друго животно, за да не хапе.
2. (преносно) Средство за насилствено мълчание; цензура, забрана за свободно изразяване.
- Ударение
- намо̀рдник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-морд-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- намордници
Примери за използване на намордник
(кинология)
- Разхождането на едри кучета без намордник е забранено в парка.
(преносно)
- Властите се опитаха да сложат намордник на опозиционната преса.
Антоними на намордник
Как се пише намордник
Грешни изписвания: наморник, на мурдник, нъмордник, намурдник, наморднйк
Думата съдържа корена морд (от морда - муцуна). Пропускането на буквата д е грешно.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:морда
От руски 'намордник', произлизащо от корена 'морда' (муцуна), който е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слагам намордник
- кожен намордник
Фразеологизми:
- слагам намордник на някого
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
