намъчване
[nɐˈmət͡ʃvɐnɛ]
намъчване значение:
Какво е намъчване? Процес на причиняване или преживяване на много мъка, страдание или трудности.
1. (общо) Процес на причиняване или преживяване на много мъка, страдание или трудности.
- Ударение
- намъ̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-мъч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- намъчвания
Примери за използване на намъчване
(общо)
- След толкова години намъчване по чужбина, той най-сетне се прибра у дома.
- Това беше едно безкрайно намъчване с бюрокрацията.
Антоними на намъчване
Как се пише намъчване
Грешни изписвания: намъчвани, нъмъчване, намачване, намъчвъне
Пише се с ъ в корена (мъка).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫка
От корена 'мък-' (мъка), произлизащ от праславянското *mǫka (изтезание, страдание). Отглаголно съществително от 'намъчвам'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
