наочник
[nɐˈɔt͡ʃnik]
наочник значение:
Какво е наочник? Кожена или пластмасова преграда, прикрепяна към юздата отстрани на очите на впрегатен кон, за да гледа само напред и да не се плаши от странични дразнители.
1. (животновъдство) Кожена или пластмасова преграда, прикрепяна към юздата отстрани на очите на впрегатен кон, за да гледа само напред и да не се плаши от странични дразнители.
2. (преносно) Символ на ограниченост, нежелание или невъзможност да се види по-широката картина; консерватизъм.
- Ударение
- нао̀чник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-оч-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наочници
Примери за използване на наочник
(животновъдство)
- Конярят постави наочниците на конете, преди да потегли файтонът.
(преносно)
- Трябва да свалим идеологическите си наочници, за да разберем проблема.
Синоними на наочник
Антоними на наочник
Как се пише наочник
Грешни изписвания: научник, нъочник, наочнйк
Пише се с о (от око), а не с 'у'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:очи
Образувано от предлога 'на', корена 'оч-' (от око/очи) и суфикса '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кон с наочници
- слагам наочници
Фразеологизми:
- с наочници съм (не виждам очевидното/ограничен съм)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
