Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наперване

[napɛrvanɛ]

наперване значение:

Какво е наперване? Нанасяне на силен удар на някого; удряне.

1. (разговорно) Нанасяне на силен удар на някого; удряне.
2. (поведение) Проява на самоувереност, горделивост или перчене (свързано с възвратната форма 'напервам се').
Ударение
напѐрване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-пер-ва-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
напервания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наперване

(разговорно)
  • С едно наперване го свали на земята.
  • По време на скандала се стигна до наперване с юмруци.
(поведение)
  • Неговото наперване пред началника не му донесе позитиви.
  • Влезе в стаята с типичното си наперване на победител.

Антоними на наперване

Как се пише наперване

Грешни изписвания: нъперване, напервъне
Пише се с 'е' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пера
Произлиза от глагола 'напервам'. Коренът е свързан с 'пера' (удрям, бия - жарг.) или 'пера' (птичи пера - за значението на 'ежа се', 'гордея се').

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.