напой
[nɐˈpɔj]
напой значение:
Какво е напой? Течност със специални (често магически или лечебни) свойства; отвара, еликсир.
1. (поетично) Течност със специални (често магически или лечебни) свойства; отвара, еликсир.
- Ударение
- напо̀й
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-пой
- Род
- мъжки
- Мн. число
- напои
Примери за използване на напой
(поетично)
- Тя му приготви любовен напой от билки.
- Вълшебният напой му върна силите.
Как се пише напой
Грешни изписвания: напои, нъпой, напуй
Думата завършва на й в единствено число. Да не се бърка с напои (глагол, мин. св. вр. или мн.ч. на съществителното).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:напоити
Коренът е свързан с глагола 'пия'. Като съществително е архаична/поетична форма.
Употреба
Чести словосъчетания:
- любовен напой
- вълшебен напой
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
