напор
[nɐˈpɔr]
напор значение:
Какво е напор? Силен физически натиск, налягане или устрем на движеща се маса (вода, въздух, хора).
1. (пряко) Силен физически натиск, налягане или устрем на движеща се маса (вода, въздух, хора).
2. (преносно) Интензивно проявление на чувства, енергия или настойчивост; силно желание за действие.
- Ударение
- на'пор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-пор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- напори
Примери за използване на напор
(пряко)
- Стената поддаде под напора на водата.
- Вятърът духаше със силен напор.
(преносно)
- Той работеше с творчески напор.
- Не издържа на напора на въпросите и призна всичко.
Антоними на напор
Как се пише напор
Грешни изписвания: напур, нъпор
Думата се изписва с о в корена – напор, сродна с поря, упор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:напора
От глагола 'напирам'. Съставена от представка 'на-' и корен, свързан с натиск, бутане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- воден напор
- въздушен напор
- под напора на
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
