Dumite-BG – онлайн речник за българския език

напоря

[nɐˈpɔrʲɐ]

напоря значение:

Какво е напоря? Нанизвам, набождам нещо или някого на остър предмет; пронизвам.

1. (пряко) Нанизвам, набождам нещо или някого на остър предмет; пронизвам.
2. (разговорно) Разкъсвам, срязвам нещо (напр. дреха) при закачане.
3. (жаргон) Извършвам действие с голяма интензивност (ям, бия, лъжа).
Ударение
напо̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-по-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
напоря се
Видова двойка
напорвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на напоря

(пряко)
  • Внимавай да не си напореш крака на някой пирон.
(разговорно)
  • Напорих си якето на оградата.
(жаргон)
  • Напорих се с кебапчета.
  • Ще те напоря от бой.

Антоними на напоря

Как се пише напоря

Грешни изписвания: напора, нъпоря, напуря
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -я (аз напоря), а в 3 л. мн.ч. на -ят (те напорят).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поря
Произлиза от 'поря' (режа, разрязвам) с представка 'на-', която в случая може да означава натъкване на остър предмет или извършване на действието в голям обем.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • напоря се на пирон
  • напоря се на кол

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.