напрестолен
[nɐprɛˈstɔlɛn]
напрестолен значение:
Какво е напрестолен? Който стои или се поставя върху светия престол (олтарната маса) в християнски храм.
1. (църковен) Който стои или се поставя върху светия престол (олтарната маса) в християнски храм.
2. (архаично) Който се отнася до царския трон или престол.
- Ударение
- напресто̀лен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-прес-то-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- напрестолни
Примери за използване на напрестолен
(църковен)
- Свещеникът целуна напрестолния кръст с благоговение.
- В музея е изложено богато украсено напрестолно евангелие от 18 век.
(архаично)
- Напрестолният наследник бе представен на народа.
Как се пише напрестолен
Грешни изписвания: на-престолен, напристолен, нъпрестолен, напрестулен
Думата се пише слято като сложно прилагателно, образувано от предлог и съществително. Коренът е престол.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣстолъ
От 'на' + 'престол' (трон или църковен олтар/трапеза). Думата се е утвърдила основно в църковната терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- напрестолен кръст
- напрестолно евангелие
- напрестолен свещник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
