наркотик
[narˈkɔtik]
наркотик значение:
Какво е наркотик? Вещество от природен или синтетичен произход, което действа подтискащо на централната нервна система, предизвиквайки намаляване на болката, сън или еуфория.
1. (медицина/фармация) Вещество от природен или синтетичен произход, което действа подтискащо на централната нервна система, предизвиквайки намаляване на болката, сън или еуфория.
2. (общество/право) Забранено или строго контролирано вещество, което предизвиква зависимост и се използва за удоволствие (дрога).
3. (преносно) Нещо, което привлича силно, действа омайващо или към което се създава силен навик.
- Ударение
- нарко̀тик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нар-ко-тик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наркотици
Примери за използване на наркотик
(медицина/фармация)
- Морфинът е силен наркотик, използван в медицината.
- Лекарят предписа обезболяващ наркотик.
(общество/право)
- Търговията с наркотици е тежко престъпление.
- Той се лекува от зависимост към наркотици.
(преносно)
- За него властта беше наркотик.
- Хазартът се превърна в наркотик за него.
Синоними на наркотик
Как се пише наркотик
Грешни изписвания: наркотиг, нъркотик, наркутик, наркотйк
Думата се пише с к накрая. Проверка: мн.ч. наркотици (звукът 'к' преминава в 'ц', не 'г' в 'з').
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:narkōtikós
От гръцкото 'narkōtikós' (упойващ), произлизащо от 'narkē' (вцепенение, скованост). Заето чрез западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- леки наркотици
- тежки наркотици
- употреба на наркотици
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
