народник
[nɐˈrɔdnik]
народник значение:
Какво е народник? Последовател на народничеството – обществено-политическо движение в Русия и България (XIX в.), което идеализира селяните и търси сближаване на интелигенцията с народа.
1. (История) Последовател на народничеството – обществено-политическо движение в Русия и България (XIX в.), което идеализира селяните и търси сближаване на интелигенцията с народа.
2. (Общо) Човек, който е близо до народа, милее за него и защитава интересите му.
- Ударение
- наро̀дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-род-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- народници
Примери за използване на народник
(История)
- Много български революционери са били повлияни от руските народници.
- Като истински народник, той отиде да учителства в селото.
(Общо)
- Кметът е известен народник и винаги изслушва проблемите на гражданите.
Антоними на народник
Как се пише народник
Грешни изписвания: нъродник, нарудник, народнйк
Няма специфични особености. Пише се според фонетичния принцип.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:народник
Заемка от руски език, свързана с движението 'народничество'. Коренът е 'народ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- руски народник
- убеден народник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
