Dumite-BG – онлайн речник за българския език

народнически

[nɐrodˈnit͡ʃɛski]

народнически значение:

Какво е народнически? Който се отнася до народничеството – обществено-политическо движение (главно в Русия, но и в България), защитаващо интересите на селячеството и търсещо специфичен път към социализма чрез селската община.

1. (История/Политика) Който се отнася до народничеството – обществено-политическо движение (главно в Русия, но и в България), защитаващо интересите на селячеството и търсещо специфичен път към социализма чрез селската община.
Ударение
народнѝчески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-род-ни-че-ски
Род
мъжки
Мн. число
народнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на народнически

(История/Политика)
  • В ранните си произведения писателят изразява народнически идеи.
  • Народническите кръжоци привличаха много млади интелигенти.

Как се пише народнически

Грешни изписвания: нъроднически, наруднически, народнйчески, народническй
Прилагателно име, образувано от народник. При словообразуването звукът к от корена преминава в ч пред наставката -ески (редуване к/ч).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:народничество
Заемка от руски език или образувана на българска почва от 'народник'. Свързана е с общественото движение 'народничество' от втората половина на XIX век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народническо движение
  • народнически идеи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.