нароча
[nɐˈrɔ.t͡ʃɐ]
нароча значение:
Какво е нароча? да нароча - да уреди, да нареди, да подреди нещо по ред и по място; да настрои, да настроиш нещо за дадена цел; да приготви, да подготви нещо за употреба или за дадена дейност. В някои случаи може да означава и да учи, да обучава или да възпитава някого в нещо.
1. да нароча - да уреди, да нареди, да подреди нещо по ред и по място; да настрои, да настроиш нещо за дадена цел; да приготви, да подготви нещо за употреба или за дадена дейност. В някои случаи може да означава и да учи, да обучава или да възпитава някого в нещо.
- Ударение
- наро̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-ро-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- нарочвам
Как се пише нароча
Грешни изписвания: наръча, нъроча, наруча
Коренът е '-роч-' (срв. пророк, урок).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нарочити
Свързано с 'река' (казвам) и 'рок' (съдба, срок). Първичното значение е 'да назова', 'да определя съдбата'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нарочен за гонене
- нарочен за изкупителна жертва
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
