нарочвам
[naˈrɔt͡ʃvam]
нарочвам значение:
Какво е нарочвам? Определям, набелязвам някого или нещо за някаква цел (често с негативен оттенък - за виновник, за отстраняване).
1. (пряко) Определям, набелязвам някого или нещо за някаква цел (често с негативен оттенък - за виновник, за отстраняване).
2. (остаряло) Орисвам, наричам, предричам.
- Ударение
- наро̀чвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-роч-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- нароча
Примери за използване на нарочвам
(пряко)
- Шефът го е нарочил за уволнение още от миналия месец.
- Бяха нарочили старата сграда за събаряне.
(остаряло)
- Каквото му е нарочила съдбата, това ще стане.
Синоними на нарочвам
Антоними на нарочвам
Как се пише нарочвам
Грешни изписвания: наручвам, нърочвам, нарочвъм
Коренната гласна е о (от рок/река), а не у.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:река / рок
Свързано с корена 'рок' (съдба, срок, дума). Първоначалното значение е свързано с определяне, наричане на съдбата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нарочвам за виновен
- нарочвам за гонене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
