нарочно
[nɐˈrɔt͡ʃno]
нарочно значение:
Какво е нарочно? narochen (нарочно) е наречие, което изразява извършването на дейност или действие с определена цел или намерение. То се използва, за да се подчертае, че действието е бilo извършено съзнателно и с определена цел. Примери за използване: Съзнателно или преднамерено извършено действие: Той нарочно дойде късно на срещата. С цел да се постигне определена цел: Тя нарочно направи това, за да помогне на приятеля си.
1. narochen (нарочно) е наречие, което изразява извършването на дейност или действие с определена цел или намерение. То се използва, за да се подчертае, че действието е бilo извършено съзнателно и с определена цел. Примери за използване: Съзнателно или преднамерено извършено действие: Той нарочно дойде късно на срещата. С цел да се постигне определена цел: Тя нарочно направи това, за да помогне на приятеля си.
- Ударение
- наро̀чно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-роч-но
Как се пише нарочно
Грешни изписвания: наръчно, нърочно, наручно, нарочну
Пише се с о (нарочно). Да не се бърка с наръчно (което е свързано с ръка/наръчник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:нарок
От корена 'рок' (срок, съдба, дума) с представка 'на-'. Първоначалното значение е 'наречено', 'предназначено', което еволюира в 'с умисъл'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правя нарочно
- нарочно или неволно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.