нарушение
[nɐruˈʃɛniɛ]
- Ударение
- нарушѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ру-ше-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- нарушения
Как се пише нарушение
Грешни изписвания: нарушенийе, нарушвние, нърушение, нарошение, нарушенйе
Думата завършва на -ие. В множествено число окончанието е -ия (нарушения), а не -ий, -ии или други форми.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нарушити
Произлиза от глагола 'наруша', който е сродни с 'руша' (разрушавам). Коренът се свързва с идеята за разкъсване, счупване или разваляне на цялостта.
Употреба
Чести словосъчетания:
- административно нарушение
- пътно нарушение
- нарушение на закона
- нарушение на обществения ред
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
