Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наръкавник

[nɐrɐˈkavnik]

наръкавник значение:

Какво е наръкавник? Допълнителен ръкав (от плат, кожа или полиетилен), който се слага върху облеклото, за да го предпази от замърсяване или износване при работа.

1. (облекло / трудова безопасност) Допълнителен ръкав (от плат, кожа или полиетилен), който се слага върху облеклото, за да го предпази от замърсяване или износване при работа.
2. (спорт / плуване) Надуваемо пособие, което се поставя на горната част на ръцете на деца, за да ги държи над водата при плуване.
3. (военно дело / униформи) Лента или знак, носен на ръкава за обозначение на длъжност, принадлежност или траур.
Ударение
наръка̀вник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ръ-кав-ник
Род
мъжки
Мн. число
наръкавници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наръкавник

(облекло / трудова безопасност)
  • Химикът сложи гумени наръкавници преди да започне експеримента.
(спорт / плуване)
  • Купихме шарени наръкавници за детето за морето.
(военно дело / униформи)
  • Дежурният офицер носеше червен наръкавник.

Синоними на наръкавник

Как се пише наръкавник

Грешни изписвания: наракавник, нъръкавник, наръкъвник, наръкавнйк
Пише се с ръ (от ръка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръкав
Морфологична деривация: префикс 'на-', корен 'ръкав' (от ръка) и суфикс '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гумени наръкавници
  • надуваеми наръкавници
  • дежурен наръкавник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.