наследнически
[nɐˈslɛdnit͡ʃɛski]
наследнически значение:
Какво е наследнически? Който се отнася до наследник или до получаването на наследство.
1. (право/общо) Който се отнася до наследник или до получаването на наследство.
- Ударение
- наслѐднически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-след-ни-че-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наследнически
Примери за използване на наследнически
(право/общо)
- Между братята възникнаха тежки наследнически спорове.
- Тя се отказа от своите наследнически права върху имота.
Как се пише наследнически
Грешни изписвания: наследнички, нъследнически, наследнйчески, наследническй
Образува се от наследник чрез замяна на крайното -к с -ч- пред наставката -ески (палатализация).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наследник
Образувано от съществителното 'наследник' + наставката за относителни прилагателни '-ески'. Коренът е славянски (след/следя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- наследнически дял
- наследнически права
- наследнически иск
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
