наследя
[nɐslɛˈdʲɤ]
- Ударение
- наследя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-сле-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- наследявам
Как се пише наследя
Грешни изписвания: наследа, нъследя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -я (наследя), а не -а, тъй като коренът завършва на мека съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слѣдъ
Произлиза от корена 'след' (диря, стъпка), свързан със старото значение 'вървя по дирите на някого'. Свързано със старобългарската дума 'наслѣдити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наследя имот
- наследя титла
- наследя характер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
