наставница
[nɐˈstavnit͡sɐ]
наставница значение:
Какво е наставница? Жена, която напътства, учи или ръководи някого в неговото развитие; учителка, възпитателка, ментор.
1. (образование / духовност) Жена, която напътства, учи или ръководи някого в неговото развитие; учителка, възпитателка, ментор.
- Ударение
- наста'вница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-став-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- наставници
Примери за използване на наставница
(образование / духовност)
- Тя беше негова духовна наставница в трудните години на изпитание.
- Младата поетеса намери своята наставница в лицето на известната писателка.
Синоними на наставница
Антоними на наставница
Как се пише наставница
Грешни изписвания: наставнитца, нъставница, настъвница, наставнйца
Изписва се с „ц“, а не с комбинация от букви като „тс“ или „тц“.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наставьникъ
Произлиза от глагола „наставям“ (уча, поучавам, направлявам). Коренът е свързан с поставянето на някого на правия път.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовна наставница
- класна наставница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
