Dumite-BG – онлайн речник за българския език

настойка

[nɐˈstɔjkɐ]

настойка значение:

Какво е настойка? Течен лек, получен чрез извличане на активни вещества от билки или други материали посредством спирт или друг разтворител; тинктура.

1. (фармация) Течен лек, получен чрез извличане на активни вещества от билки или други материали посредством спирт или друг разтворител; тинктура.
2. (кулинария) Алкохолна напитка, приготвена чрез накисване на плодове или билки в алкохол.
Ударение
насто'йка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нас-той-ка
Род
женски
Мн. число
настойки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настойка

(фармация)
  • Баба приготвяше настойка от орехи за стомах.
  • В аптеката се продава настойка от глог.
(кулинария)
  • Вишневата настойка стана много ароматна.

Синоними на настойка

Как се пише настойка

Грешни изписвания: настоика, нъстойка, настуйка
Пише се с й след гласната 'о', тъй като образува дифтонг. Проверка: мн.ч. 'настойки' (й се запазва).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:настоя
Образувано от глагола 'настоя' (оставям да престои) или руска заемка (настойка). Означава течност, която е престояла върху нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спиртна настойка
  • билкова настойка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.