настойница
[nɐˈstɔjnit͡sɐ]
настойница значение:
Какво е настойница? Жена, която е определена законно да се грижи за лице, което не може да се грижи само за себе си (малолетно или поставено под запрещение).
1. (право/педагогика) Жена, която е определена законно да се грижи за лице, което не може да се грижи само за себе си (малолетно или поставено под запрещение).
2. (образование) Жена, която се грижи за възпитанието и поведението на ученици в пансион или общежитие (остаряло).
- Ударение
- настòйница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-стой-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- настойници
Примери за използване на настойница
(право/педагогика)
- Леля ѝ стана нейна настойница след смъртта на родителите ѝ.
- Съдът назначи служебна настойница на възрастната жена.
(образование)
- Строгата настойница следеше за вечерния час в пансиона.
Синоними на настойница
Антоними на настойница
Как се пише настойница
Грешни изписвания: настоиница, настойничка, нъстойница, настуйница, настойнйца
Пише се с 'й' (кратко и) след гласната 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:настоя
Женски род на 'настойник', произлизащо от глагола 'настоя' (стоя над някого, грижа се) + наставка '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- законна настойница
- назнaчена настойница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
