настойчив
[nɐsˈtɔjt͡ʃif]
настойчив значение:
Какво е настойчив? Който упорито преследва целите и желанията си; който не се отказва лесно.
1. (пряко) Който упорито преследва целите и желанията си; който не се отказва лесно.
2. (за действие) Който изразява решителност, категоричност и изисква внимание.
- Ударение
- насто̀йчив
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-стой-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- настойчиви
Примери за използване на настойчив
(пряко)
- Тя беше много настойчива и в крайна сметка получи работата.
- Настойчив ухажор я преследваше месеци наред.
(за действие)
- Чу се настойчив звън на вратата.
- Отправи настойчив поглед към събеседника си.
Синоними на настойчив
Антоними на настойчив
Как се пише настойчив
Грешни изписвания: настоичив, нъстойчив, настуйчив, настойчйв
Пише се с 'й', а не с 'и' пред наставката '-чив'.
Етимология
Произход:Български / Руски
Оригинална дума:настоявам / настойчивый
Произлиза от глагола 'настоявам' (стоя твърдо на своето). Вероятно влияние от руски език (настойчивый) или образувано с наставка '-чив'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- настойчив поглед
- настойчива молба
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
