Dumite-BG – онлайн речник за българския език

настоятелка

[nɐstoˈjatɛlkɐ]

настоятелка значение:

Какво е настоятелка? Жена, която е член на настоятелство (обществен съвет към училище, читалище, църква) и се грижи за интересите на институцията.

1. (общество/образование) Жена, която е член на настоятелство (обществен съвет към училище, читалище, църква) и се грижи за интересите на институцията.
2. (религия (рядко)) Управителка или старша монахиня в манастир (по аналогия с игуменка/настоятел).
Ударение
настоя́телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-сто-я-тел-ка
Род
женски
Мн. число
настоятелки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настоятелка

(общество/образование)
  • Тя беше избрана за училищна настоятелка и организира благотворителен концерт.
(религия (рядко))
  • Настоятелката на манастира посрещна гостите.

Синоними на настоятелка

Как се пише настоятелка

Грешни изписвания: нъстоятелка, настуятелка
Пише се с я (променливо я), което в тази позиция (под ударение) се запазва.

Етимология

Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:настоять
Женски род на 'настоятел'. Произлиза от глагола 'настоявам' (стоя твърдо, грижа се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • църковна настоятелка
  • училищна настоятелка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.