Dumite-BG – онлайн речник за българския език

настоятелно

[nɐstoˈjatɛlno]

настоятелно значение:

Какво е настоятелно? По начин, който изразява упоритост, настойчивост и категоричност в исканията или действията.

1. (пряко) По начин, който изразява упоритост, настойчивост и категоричност в исканията или действията.
Ударение
настоя'телно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
на-сто-я-тел-но
Род
няма
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настоятелно

(пряко)
  • Тя настоятелно помоли за среща с директора.
  • Лекарят му препоръча настоятелно да спре цигарите.

Антоними на настоятелно

Как се пише настоятелно

Грешни изписвания: настоятело, настоително, нъстоятелно, настуятелно, настоятелну
Пише се с я (настоятелно) и завършва на като наречие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:настоявам
Произлиза от прилагателното 'настоятелен', което е дериват на глагола 'настоявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • моля настоятелно
  • съветвам настоятелно
  • гледам настоятелно

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.