настъпателен
[nɐstɐˈpatɛlɛn]
настъпателен значение:
Какво е настъпателен? Който е свързан с настъпление, атака; предназначен за нападателни действия.
1. (военно дело) Който е свързан с настъпление, атака; предназначен за нападателни действия.
2. (преносно) Който действа активно, енергично и настойчиво (често с нюанс на агресивност) за постигане на цел.
- Ударение
- настъпа̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-стъ-па-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- настъпателни
Примери за използване на настъпателен
(военно дело)
- Армията предприе настъпателна операция по целия фронт.
- Използваха настъпателни оръжия.
(преносно)
- Тя има много настъпателен характер и винаги постига своето.
- Водиха настъпателна рекламна кампания.
Антоними на настъпателен
Как се пише настъпателен
Грешни изписвания: настъпателан, нъстъпателен, настапателен, настъпътелен
Променливото 'я' (от настъпя) преминава в 'а' пред наставката -телен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:настъпвам
Производно от глагола 'настъпвам', с наставка '-телен', указваща качество или способност за извършване на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- настъпателен бой
- настъпателна тактика
- настъпателен тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
