насърчение
[nasɐrˈtʃɛniɛ]
насърчение значение:
Какво е насърчение? Действие на насърчаване; поощрение, подтикване, подкрепа, одобрение на дадена дейност или начинание; разрешение, санкция за извършване на нещо. Може да се отнася и до дейността на насърчител, който подтиква или подкрепя някого или нещо.
1. Действие на насърчаване; поощрение, подтикване, подкрепа, одобрение на дадена дейност или начинание; разрешение, санкция за извършване на нещо. Може да се отнася и до дейността на насърчител, който подтиква или подкрепя някого или нещо.
- Ударение
- насърчѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-сър-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- насърчения
Форми на думата насърчение 3
- насърчения
- насърчението
- насърченията
Как се пише насърчение
Грешни изписвания: насърчание, нъсърчение, насарчение, насърченйе
Коренът е 'сърч', а наставката е -ение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сърце
Произлиза от глагола 'насърча', който е образуван от предлога 'на' + съществителното 'сърце'. Буквално: 'давам сърце, кураж'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морално насърчение
- финансово насърчение
- думи на насърчение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.