насърчител
[nɐsɐrˈt͡ʃitɛɫ]
насърчител значение:
Какво е насърчител? Лице, което подтиква, вдъхва кураж или стимулира развитието на някаква дейност или човек.
1. (книжовно/общо) Лице, което подтиква, вдъхва кураж или стимулира развитието на някаква дейност или човек.
- Ударение
- насърчѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-сър-чи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- насърчители
Примери за използване на насърчител
(книжовно/общо)
- Той беше основният насърчител на младите таланти в театъра.
- Държавата трябва да бъде насърчител на иновациите.
Синоними на насърчител
Антоними на насърчител
Как се пише насърчител
Грешни изписвания: насърчател, нъсърчител, насарчител, насърчйтел
Образува се от свършен вид на глагола насърча, следователно гласната пред наставката е -и-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:насърча
От глагола 'насърча' (дам кураж/сърце) + суфикс '-тел'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
